Живея в САЩ. Тук си набавяме българските хранителни стоки или по Интернет, или по специализирани за това магазини. Влизам обаче днес в "7 Еleven" и аууу, какво да видят очите ми - слънчоглед. "Брех, викам си - ще си купя". Рипна ми балканското сърце от радост като на фотолента се прокараха спомените как го чоплехме на градския стадион, а пред портата Бай Мангал вика: "Едър печен, моля! Моля занимавката, само за 20 стинки."
Е, този не беше едър, беше печен, произведен в Небраска. Горе-долу ставаше на вкус. Обаче като видях какво пише на опаковката почнах да се смея през сълзи. Обяснение на английски как се чопли слънчоглед. Направо ми умря коня в банята. Ей, няма такова животно - да обясняваш на бедния американски човечец как се чопли. Ето и предвода:

"Счупете черупката със зъби, изяжте семето и изплюйте черупката. Опитните чоплячи да сложат няколко семки в устата си, до едната буза, след това да транспортират едно семе с езика до другата буза, счупете черупката, изяжте семето и изплюйте черупката."

Почувствах се толкова специален. Езикът в устата ми си имаше GPS с вярната посока и онлайн телефон за връзка в случай, че нещо не съм разбрал как се чопли слънчоглед. Отивам на работа, показвам опаковката и ги питам: "Знаете ли как се консумира тоя продукт?" Клатят всички глави с недоразбиране. "Не знаем, казват, ама щом е обяснено на опаковката ще се научим.", Пък аз им казвам: "Да, ама ние в България и без да ни пише на опаковката си го чоплим, и сме добри в тоз занаят."
Чак ме досрамя, че идвам от страна с традиции в слънчогледояденето, обаче за отмъщение мисля да организирам курс в БГ за начинаещи и напреднали американци по чоплене на слънчоглед. Да видят те, че не всичко става с обяснение, а експириънс му е майката.